Училищно настоятелство

Училищно настоятелство

През месец февруари 1996 г. е създадено и регистрирано юридически първото в града Училищно настоятелство “К.Фотинов”. Днес то наброява 30 членове – родители, учители и общественици, от които 5-членен съвет на настоятелите: Теодора Каменова – юристконсулт, председател на УН, членове: Валери Пишийски,Диана Владова, Нели Николова и Любенова. Дейността на настоятелите е разпределан по следните комисии: “Комисия за работа с родителите на трудно успяващите деца и такива, застрашени от отпадане”, “Комисия по учебно-възпитателната работа и извънкласни дейности”, “Комисия за управляване на приходите и контролиране на разходите по поддържане и подобряване на МТБ на училището”.
С активната си работа и инициативност настоятелите участват в реализирането на множество проекти,подпомагат дейността на училището и се включват в разрешаването на ежедневните проблеми. Първият положителен резултат след създаването на настоятелството е налице още през студената зима на 1997 г., когато настоятелите подсигуряват 3 тона нафта и предотвратяват евентуална принудителна ваканция, каквато имаха повечето училища по това време.
УН реализира няколко проекта, чрез които се направи ремонт на физкултурния салон,изгради се локален радиовъзел, даващ възможност на децата да осъществяват радиопредавания, да изнасят програми и лектории,оборудвана бе редакция за издаване на ученически вестник. Настоятелството спомогна и за създаване на компютърна зала, поставянето на луминесцентно осветление в 18 класни стаи, закупуването на касетофони за учителите от начален етап.
През учебната 2009-2010 година училищното настоятелство е партньор по реализиране на проект за въвеждане на ученически униформи.
Ежегодно родителските екипи по класове подпомагат подобряването на училищната среда в класните стаи, озеленяване, опазване и обогатяване на учебните пособия.

Меморандум на едно дете

Аз ви обичам и вие ме обичайте!

  • Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко. Аз само ви изпитвам.
  • Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
  • Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
  • Не бъдете непоследователни. Това ме обърква.
  • Не ми обещавайте, ако не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
  • Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи”.
  • Не се разстройвайте много, когато ви кажа, че ви мразя. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте сторили.
  • Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка”.
  • Не вършете неща вместо мен, които мога да върша и сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и може да продължа да ви използвам.
  • Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.
  • Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре забележките ми, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
  • Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да говорим за това по-късно.
  • Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво лошо.

 ЮНЕСКО

Да станеш родител е лесно,
да бъдеш добър родител – това е майсторлък!

Въпросът е в общуването!

Ние не предлагаме готови рецепти.

Искаме да обърнем вниманието Ви върху някои важни страни на общуването, някъде да дадем съвет, а някъде само да поставим въпроси.
Вие трябва да четете нашите материали и между редовете. И мислете – мислете за Вашето семейство, за сполуките и пропуските във възпитанието, за взаимоотношенията с децата Ви и с Вашите родители, за това, което е било, какво се случва днес и как ще е утре. И ако ние ви помогнем да видите някои неща по нов начин и да потърсите нови подходи за решаване на стари проблеми, ще смятаме, че сме постигнали своята задача.
Децата се нуждаят от вашето доверие

Чувствайки поддръжката на родителите си, децата растат силни, щастливи и уверени в себе си.
„Моите родители ме обичат и ми вярват” – тази сигурност е необходима за най-малките като въздуха. Но тя не възниква сама по себе си. Децата искат и са длъжни да получават позитивни послания. Не нарочни, а съобразени със ситуацията. Заявлението „Ти си най-добър от всички” в момента, когато синът или дъщерята са загубили някое състезание, предизвиква недоверие. Децата доста точно оценяват своите способности и винаги усещат, че ги лъжат. Затова ще се опитаме да ви помогнем да реагирате адекватно на случващото се с вашите наследници.
„Радвам се, че те имам”
Малките вярват, че именно те движат света. Мислят си, че слънцето изгрява, защото те така искат, и според тях те са отговорни за нещастните случаи, семейните скандали и нещастията. Затова децата се нуждаят от увереността, че вие сте щастливи, защото те съществуват и защото ги имате. В никакъв случай не бива да си позволявате фразата: „Заради теб трябва да се откажа от всичко”.
„Обичам те”
Децата трябва да вярват, че ги обичаме заради самите тях. Затова не бива да свързвате това чувство с някакви условия или с това, което детето ви прави („Ти ме ядоса и повече няма да те обичам”).
„Ти си силен”
Поощрението и одобрението на родителите е безкрайно необходимо на децата. Изрази като: „Знаех, че го можеш” или „Гордеем се с теб” ги въодушевяват и им дават увереност в себе си.
„Разбирам те”
Дали е загубило плюшеното си мече, или се бои от тъмнината – за детето това е голяма мъка. В такива случаи то се нуждае от съчувствие и утеха. Опитите да го ободрите с фрази като: „Това е само една играчка” или „Тъмнината не е страшна”, няма да свършат работа. Те не ги разбират, защото са от света на възрастните, опиращи се на опита, липсващ на малките.
„Вярвам ти”
Децата с огромно желание се опитват да оправдаят оказаното им доверие. Ако родителите непрекъснато се съмняват в способностите им, малкият човек накрая ще се обезсърчи, ще се затвори в себе си, ще се почувства неразбран и изоставен.
„Винаги ще бъдем с теб”
Каквото и да се случи, родителите ми винаги ще бъдат с мен – тази увереност може да помогне да се преодолеят много проблеми. Претовареното ни ежедневие невинаги дава възможност да зарежеш всичко и да обърнеш внимание на детето. Но можете да го утешите с думите: „Това е интересно. След малко ще имам време и ще можеш подробно да ми разкажеш всичко”. Децата ще ви разберат. Не забравяйте да се извините за това, че временно сте ги пренебрегнали.
„Ти задължително ще се справиш”
Изследването на заобикалящия свят не минава без провали и аварии. Тогава родителите веднага се хвърлят към рожбата си. Но за да се приспособи към света на възрастните, децата трябва да се научат сами да намират решение на проблемите си. Вместо да казвате: „Дай, аз ще го направя”, насърчете детето с думите: „Опитай още веднъж, сигурен съм, че ще се получи”. Това ще повдигне духа му и ще му даде морална опора.
Професия родител

Ученето е сложен и многостранен процес. Човек учи от раждането си до самия край.  Освен двете основни страни –  учител и ученик, значение имат семейните отношения, обществената среда и приятелските кръгове,  медии, бит, култура, религия, мода и т.н.

Важна роля има семейството, в частност – родителят. За съжаление обаче училище за родители няма, а професията родител е денонощна – 24 часова и е най-отговорната и трудна работа. Трудно е когато детето е бебе и плачът е необясним. Трудно е когато му растат зъби, трудно е когато прохожда, трудно е когато се учи да се храни самостоятелно, трудно е когато трябва да свикне в детската градина, но най-трудно е когато започва същинското учене – І-ХІІ клас.

Родителят често е по-стресиран от самия ученик. В желанието си да изглеждаме перфектните родители, се държим по-неадекватно от децата си. “Чуждите деца пишат по добре, не забравят домашните си, не плачат и не капризничат, а нашето…”

Родителите изпадат в ужас и не знаят как да се справят с тези проблеми. А те не са болка за умиране, защото за всяка болежка си има билка и тя е добре позната, просто не сме се сетили за нея.

Ето ги проблемите:

       – ученикът не помни поставеното домашно

       – не желае да започне самоподготовка

       – написва бързо и небрежно домашните си

       – плаче и не желае да се подготвя под претекст, че му е трудно

       – прекъсва самоподготовката с оправдание за умора

А сега за билките и отварите или как родителят да се справи с тези трудности.

При първите два проблема, успокоение за вас е, че не сте единствените. Доста родители  си блъскат главите върху въпроса: „Какво ви е домашното?” или кръстосват шпаги с Иван, защото той не желае да учи, а времето…

Е, забъркайте следната отвара:

Разпитайте внимателно детето си как е протекъл денят в училище. Не започвайте с въпроса какво имате за домашно, а почнете от интересните за него неща. Какво се случи интересно? За какво говорихте в час? Разберете какво му е направило най-силно впечатление? Подтикнете го да преживее отново урока и тогава се поинтересувайте за поставената домашна задача. Можете дори да поиграете с него на учител и ученик, като детето е в ролята на учител. Така няма начин да не разберете, какво точно се е случило и съвсем естествено ще преминете към темата за домашните задачи.

Вторият проблем е свързан с качеството на изпълнение на домашните упражнения. Това е важен проблем, тъй като е свързан с изграждане на сериозно и отговорно отношение към учебния процес. От подготовката на домашните зависи степента на усвоеното знание. Те не са само затвърдяване на наученото, а и предпоставка за надграждане и ориентир към новото. Ето защо родителят трябва да създаде условия за нормално протичане на процеса на самоподготовка. Условията са не само битови /естествено и те са важни/, но и психологични. Оптималното време за самоподготовка според психолозите е от 15 до 17 часа. До това време родителят трябва да е подготвил психически и да е успял умело да мотивира детето да седне и да започне изпълнението на своите задачи. Самият процес на самоподготовка е много сложен. Родителят взема участие в него само с напътствия, насърчения и оценка. Той не е активната фигура. Детето трябва само да се справи с упражненията, като задължително получи оценка за своя труд. Всички домашни се проверяват, коментират и оценяват. Изтъкват се хубавите и лошите страни, като приоритета се дава на положителните неща. Виждайки задоволство в очите на родителя си детето изпитва гордост и увереност в собствените си сили, придобива самочувствие и желание за повече работа.
НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗАПЛАХИ, ОБИДИ, СИЛА, ПАЗАРЛЪЦИ, НАКАЗАНИЯ.

         БЪДЕТЕ СТРОГИ И СПРАВЕДЛИВИ КЪМ ТРУДА НА ДЕТЕТО СИ.

         АРГУМЕНТИРАЙТЕ ДОБРЕ РЕШЕНИЯТА СИ. НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ. БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ.

Децата често ни изпитват и ако открият пробойна в стената, ще се промушват винаги през нея.

И така, за да помогне този  цяр, родителят трябва да запомни ПЕТ думи: мотивирай, напътствай, насърчавай, оценявай, стимулирай.

Интересни са последните два проблема, когато детето използва плача, умората и сложността на задачата за да се измъкне.Ами оставете го да си поплаче. А когато вече му е омръзнало го попитайте дали сълзите са му помогнали да напише домашното. Отговорът е естествено „не” и тогава е ред съвсем спокойно да му обясните, че само трудът е този който ще му помогне. Тук много поучителна е приказката за тримата братя и неволята.

       Умората. Предложете му вода, мляко, тоалетна. Дайте му междучасие, но засечете време – 10 -15мин. Направете го така, че и детето да може да следи времето – покажете на часовника. Така ще постигнете двоен ефект – вашето дете неусетно ще научи отмерването на времето по часовник и същевременно ще придобие навици за точност. Вие също трябва да бъдете точни – не удължавайте междучасието!

Трудните задачи. Не мога. Понякога това е мотив за измъкване, но понякога е истина. Трябва внимателно да се уверите за кой от двата случая става въпрос. Измъкването е резултат от пробойни във вашето родителско поведение. Ако често сте вършили неща вместо дете си, то сега отново ще опита да ви използва. Не отстъпвайте, дори ако трябва на следващия ден да отиде без домашно. Нека понесе последствията и отговорността за своите действия.

        БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ, НО НЕ ГРУБИ! ДАЙТЕ МУ ДА РАЗБЕРЕ ВАЖНИЯ ЖИТЕЙСКИ УРОК, ЧЕ АКО ОСТАВИШ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЩЕ ИМАШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ РАБОТА.

Трудността често е реален проблем. Децата не умеят да работят с учебник, нямат добра фина моторика, пространствената ориентация е твърде примитивна, мисленето е нагледно-образно, вниманието е неустойчиво и т. н. Затова насърчавайте детето дори при най-дребното подобрение. Стойте до него, обяснявайте, отбелязвайте, но не вършете нещата вместо него, дори и да не сте доволни от резултата. Не прекалявайте с упражненията. Разнообразявайте дейността, но не отклонявайте вниманието от проблема. Върнете се на него и следващия ден и продължете докато не сте убедени, че е преодолян.

Системността в действията на родителя е изключително важна за правилното израстване на ученика.

Това са церовете. Вероятно те няма да помогнат на всички, но универсално лекарство няма. Всеки от вас сам ще забърка отварата, която му трябва, но за да улучите точната доза, трябва само едно – да слушате и чувате децата си. Докато не се научим да ги чуваме, няма как да ги разберем.

        Успех в трудната професияРОДИТЕЛ!